Паталеница е село в Южна България. То се намира в

 Паталеница е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, Област Пазарджик. Отстои на 15 км. югозападно от гр. Пазарджик и след сливането му със с. Баткун през 1955 година то става едно от най-големите села в северните скатове на родопския хълм Каркария.

о

 Още античните поселници оценили стратегическото значение на тези селища, намиращи се при започване на пътя, свързващ Тракия, Чепинското корито и долината на Места. Много са догатките за произхода на името на селото.През XVIII в. македонското село Пътеле дава изселници в днешното село Паталеница. Някои създатели изясняват името с кръстовищното местонахождение на селото: път-пат-Паталеница. Други считат, че през междинните епохи с. Паталеница добило името си от черквата " Св. Пантелеймон " или от наоколо намиращия се манастир " Св. Панталеймон ". Селото е записано в формалните турски регистри като Паталенджа.

 Паметниците свидетелстващи за дългата история на селото са доста. Останки от светилището на Асклепий могат да се видят до Баткун. Тук са открити статуйки и скулптурни групи с изображенията на Асклепий и Хигия, оброчна плочка на тракийски конник и други Светилището е датирано към І-ІV в. В непосредственост до селото личат останките от добре непокътнат остарял римски път, който е минавал по рида Каркария. На 1 км западно от Паталеница се намират останките на Баткунион – крепостта на най-големия феодален град в Пазарджишко – Баткун.

 Баткун и неговото землище са богати със старини още от времето на траки и римляни. Въз основа на надпис, евентуално от ІV в. прочие н. е., се допуска, че Баткун е било населено място, което имало същата уредба като гръцките градове. То е имало и храм на бога Аполон. Може би това населено място е било учредено още във времето на Филип ІІ Македонски? През междинните епохи Баткун е бил най-големият град-крепост в Пазарджишко. Бил е околийски център и седалище на митрополит. След основаването на Пазарджик през 1485 год. последователно Баткун изгубва славата си и при започване на 19 век се обрисува като малко село. Все още се спори по въпроса за произхода и името на Паталеница. Още в Птоломеевата карта на полуостров Касандра, днешна Халкида, има населено място Patalanes.

Мистиката на Родопите - село Дядовци

 Трудно е обяснението и на произхода на името Баткун. Предполага се, че думата има прабългарски генезис и означавала мочурище, блатисто място и извор, каквито в реалност е имало в Баткунската цитадела. Времето от дълго време е заличило величието на това населено място, което в античните византийски летописи е наричано ослепителен и богат град. На височината " Тепето ", директно над селото, през днешния ден колкото да се личат останките от цитадела, чиито основи обрисуват две концентрични оградни стени, построени от ломени камъни, споени с червен хоросан.

 Безспорно най-голямата забележителност на селото е средновековната черква " Св. Димитър " (ХІІ-ХІІІ век), оповестена е за народен монумент на културата. В покрайнините на селото могат да се разграничат останките на още седем остарели църкви, такива са: Атанасова черква; Спасова черква; Панталеева църква, на чието място през днешния ден е издигнат параклиса " Св. Георги ", а на 150 м по-нагоре още стоят затрупаните основи на същинската Гергьова църква. На мястото на остарялата черква " Св. Панталеймон " през днешния ден се извисява " палата " на някой си парвеню (намирала се е северно от църквата " Св. Димитър ", в непосредствена близост); имало е и една черква на 200 м западно от селото, чието име даже националната памет не е съхранила. На към 1,5 км от тогавашното село Баткун през днешния ден част от с. Паталеница се намира Баткунския манастир " Св. апостоли Петър и Павел ".

 В днешния културно-духовен живот на Паталеница най-голяма роля има църквата " Успение на Пресвета Богородица " издигната през 1708 година, счита се за най-старата функционираща черква в Пазарджишка духовна околия от епохата на османското господство.